Животът като движение и Космичен ритъм Материалният свят е съставен от всички ония неща, които имат движение. От човешко гледище всички форми, които съставят материалния свят, са в застой, т.е. те са неорганизирани. Значи, сама по себе си, материята е инертна, неподвижна. Там, където се забелязва най-малкото, най-слабото движение, то е признак на живот. Животът дава подтик, импулс на материята да се движи. Следователно, когато животът прониква в материята, той започва да обработва това неподвижно, инертно нещо, и създава от него безброй разнообразни форми. Затова, именно, с право можем да кажем, че животът оформя материята, вследствие на което тя почва да се облагородява, да се възпитава, да се смекчава. С една дума казано, неподвижното, мързеливото, ленивото започва да еволюира. Където има еволюция, там има движение. Където има движение, там има и живот. Животът пък е един от елементите на духовния свят. Божественият свят се отличава с мисъл, с разумност. Оттук вадим заключение: всяко движение включва в себе си разумност. Ето защо, животът внася в неподвижното, в неразумното, т.е. в материята, подвижност и разумност. Когато свързвате неразумната форма с движението и със съзнателния живот, тя вече придобива смисъл за човека. И тъй, човек е съставен главно от три елемента: 1) от неподвижно, от инертно нещо, което е материята; 2) от подвижно, което е животът, и 3) от разумно, съзнателно начало. Тези три елемента представляват идеята за живота. Докато свързвате движението с живота, вие можете да се лекувате, можете да бъдете здрави. Щом помислите, че движението може да се спре, вие ще дойдете до неподвижното, до инертното. И тогава ще си зададете въпроса, съществува ли материя. Разбира се, че материя съществува. Аз не поддържам теорията, че материята е илюзия. Не, материалният свят е реален свят. Материята е реалност, която служи като основа за проява на живота. Движението пък е основа за проява на разумността. Обаче това не значи, че движението зависи от материята, нито пък че разумността зависи от движението. Те едно от друго не произлизат, но служат като основа за проява едно на друго. Красотата на материята се състои в това, че е неподвижна. Когато става подвижна, тя изменя вече естеството си. И когато движението става неподвижно, и то изменя естеството си. Често в хората се явява желание повече да почиват, да се успокоят, да не се движат. Това желание е опасно. Защо? Човек не може да остане в едно положение, да почива само. Ако дойде до положение само да почива, той трябва да знае, че това състояние е свойствено на материята. Само материята почива, само тя е неподвижна. Щом дойде до живота, той трябва да се радва, че работи, че се движи, защото движението е качество на живота. И най-после, щом дойде мисълта, нека се радва на този елемент. Това показва, че неговата мисъл, неговата разумност работи. Човек трябва да се радва на трите елемента в своя живот – на почивката, на движението и на мисълта и да знае, че не е дошъл на земята да решава всички въпроси. Казвам: иде време, когато всичко ще се измени. Ако остане на нас да видоизменяме нещата, нищо няма да излезе. Светът е така устроен, че всички промени ще стават постепенно, според законите, които го управляват. Науката допуска, че всичко в света еволюира – и растения, и животни, и хора, но тя не обясня как става тази еволюция. Тя казва, че до човека светът се е развивал, но какво ще стане след човека, не знае. Човек едва е почнал да се развива. По разбиране човек е едно малко дете и за в бъдеще неговият ум, неговото сърце, неговата воля, неговата душа и неговият дух ще се изменят. Защото съществените неща у човека, това са неговата душа и неговият дух. Природата не обича застой. В нея има вечно движение, вечно творчество, което се направлява от разумни закони. В тези закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват онези два велики процеса в Живата Природа – инволюция, при която имаме едно движение от центъра към периферията и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировият живот. Има две велики течения: едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клетката; другото, което постоянно расте, от безкрайно-малкото, от клетката – към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, зараждат се великите способности и добродетели на човешката душа. Виното само по себе си представлява сила. За да се даде подтик на човешката еволюция, трябва сила; тази сила не е друго, а човешкият дух, взет в широк смисъл, сила разумна, която работи и гради съобразно с Божествените закони. В целите на Бога е всичко да расте и да се развива; Бог не обича старите мехове; Той ги туря в долните изби, както правят винарите; ще дойде време, когато ще се намерят хора да пият и от старото вино. … На старите не трябва да се дава ново вино: старите са привършили своята еволюция. Новото вино трябва да мине в артериите и вените на новите човеци.
Posted on: Thu, 15 Aug 2013 21:43:58 +0000
Trending Topics
Recently Viewed Topics
© 2015