"Паричните преводи изненадващо ефективни в борбата с бедността" - Неконвенционалната мъдрост за развитие, растеж и бъдещето на планетата. от Чарлз Кени, 03.06.2013 г. Факт е, че богатите хора изпитват известни страхове в това да дават пари на по-бедните. Според тях даването на пари на бедните не е начин, по който да се пребориш с бедността им - "Те просто ще ги прахосат". Вместо това сме проектирали сложни бюрократични програми за социално подпомагане, ваучери за храна и изобщо всякакви начини, за да не могат бедните да отидат в Дисни Ленд с нашите данъци. Във все повече изследвания, обаче се наблюдава, колко грешно е такова мислене. Изплащането в кеш, дори на едни от най-бедните хора в света, показва, че има дългосрочен позитивен ефект върху техните приходи, заетост, здраве и образование. Тези изследвания показват, че е време да променим възгледите си, както за бедните хора, така и за програмите ни за борба с бедността. През 2008-ма година, правителството на Уганда раздаде по 382 долара (около едногодишен доход) на хиляди бедни от 16 до 35 годишни. Парите се даваха с известни условия - реципиентите трябваше да обяснят как ще използват парите за предприемачество. Крис Блатман и съавтори от Университета в Колумбия откриха (papers.ssrn/sol3/papers.cfm?abstract_id=2268552), че четири години след получаването на парите, две трети от реципиентите практикуват търговия, а приходите им са с 40 процента по-високи от тези, които не са получили паричен превод. Наблюдава се и повишение от 40 процента и във вероятността, получилите пари реципиенти да си плащат данъците. Във второ проучване (poverty-action.org/sites/default/files/wings_full_policy_report_0.pdf), Блатман и колегите му, изследват една програма, която раздава по 150 долара в кеш на 1800 от най-бедните жени в северната част на Уганда. Повечето от тях, започнали търговия за увеличаване на приходите си и само след година, техните печалби били удвоени, а спестяванията им утроени. И това се случило независимо от това, дали са били преминали през обучение. Да, бизнес обучението дава по-високи резултати, но ако разходите за него бяха пренасочени по описаният начин, то щеше да е далеч по-ефективно. Повечето програми за парични преводи, разбира се идват с известни условия, като това да се изисква децата да посещават училище или да бъдат ваксинирани, което повишава училищната посещаемост и нивото на ваксинации, но изследването на Блатман предполага, че такива условия не се изискват за подобряване в качеството на живот на бедните. И докато анализът на Световната Банка, направен от Бърк Озлър (blogs.worldbank.org/impactevaluations/do-conditions-moderate-effects-cash-transfer-programs-preliminary-findings-systematic-review) показва, че парични преводи, с известни условия към учениците, имат по-голямо въздействие от такива без условия, то последните също имат въздействие върху посещаемостта в училище. Програмите с условия повишават посещаемостта с 41 процента, докато програмите без - с 23 процента. Другите изследвания на парични преводи в развиващите се страни показват липсата на взаимовръзка с условност или безусловност на плащанията - по-ниски нива на престъпността (givedirectly.org/), подобрения в хранителния режим (agecon.ucdavis.edu/people/faculty/michael-carter/docs/csg.pdf) и здравето (ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23661614) на децата, по-ниска смъртност (isags-unasursalud.org/media/file/BolsaFamiliamortalidade.pdf) при тях, както и повишаване на училищната посещаемост, понижаване нивата на бременност сред тинейджърите и на ранните бракосъчетания (41.87.6.35:8080/xmlui/bitstream/handle/123456789/285/Short%20term%20impacts%20of%20a%20schooling%20conditional%20cash%20transfer.....pdf?sequence=1) Всички тези проучвания показват, че ако даваш пари на бедните, то те ще ги използват, за да подобрят състоянието си("Еврика!" - бел.пр.) И все пак, те не са път към забогатяване - микропредприемачеството от изследванията на Блатман в Уганда е последната възможност за хора, които предпочитат да имат стабилна работа. Кеш трансферите може да подобряват хранителния режим и училищната посещаемост, но те не могат да компенсират нефукционалността на държава, която не може да осигури инфраструктура или нормални условия. Това, което подобряват е изкачването на бедните с няколко стъпала по-нагоре. И това не се отнася само за страни в развиващият се свят. През 1970-та година в САЩ, правителството експериментира с т.нар. "негативен доходен данък", който гарантира приход за хиляди случайно подбрани реципиенти с нисък доход. Резултатите (usbig.net/papers/086-Levine-et-al-NIT-session.doc) показаха, че паричните трансфери подобряват оценките и посещаемостта в училище при децата на реципиентите, понижават вероятността за раждане на недоносени деца и повишават нивата на собственост на жилищата. В предварителен анализ (gfmjmar.caseyfoundation.org/~/media/Pubs/Topics/Economic%20Security/Family%20Economic%20Supports/TowardReducedPovertyAcrossGenerationsEarlyFindings/towardreduced_2010.pdf) от 2007-ма година, програма за парични преводи в Ню Йорк, показва, че с изплащането на около 6000 долара на семейство при условие за заетост се подобрява превантивната здравна грижа, посещаемостта в училищата, като те водят от своя страна до понижаване на бедността и глада, подобряване на оценките, преодоляване на трудностите със здравното осигуряване и повишаване на спестовните влогове. Изследвания от целият свят показват, че даването на парични трансфери, вместо стоки излиза по-евтино и по-ефективно. Икономистът Джени Ейкър е открила (cgdev.org/publication/cash-or-coupons-testing-impacts-cash-versus-vouchers-democratic-republic-congo-working), че трансферите на пари са по-добре усвоявани от ваучерите за храна в сравнителен анализ на програма за парични преводи в Демократичната Република на Конго. И това не е изненадващо имайки предвид, че когато раздаваш ваучери за храна, те отиват само за храна, но когато раздаваш пари, хората успяват да заделят известна част от тях и да заплатят училищни такси, докато консумират също толкова разнообразна храна, като хората получаващи ваучери. На всичкото отгоре, програмата за парични преводи е далеч по-евтина за поддържане. Удобно е за богатите хора да си мислят, че бедните са бедни и в морално отношение и това оправдава тяхните разбирания да им помагат в натура или чрез ваучери, но основната причина за бедността е това, че хората нямат достатъчно пари и не би трябвало да е изненадващо, че осигурявайки им такива средства е един доста по-ефективен, по-евтин и по-лесен начин за решаване на проблемите с бедността. Така, че нека загърбим огромната бюрокрация на социалната политика и просто да дадем пари на тези, които имат нужда от тях. Чарлз Кени е член на Центъра за Глобално Развитие и Нова Американска Фондация. Експерт по инфраструктура, технологии, мениджмънт, антикорупция и човешки ресурси. Магистър по Международна Икономика от Факултета по Разширени Международни Изследвания на Университета Джон Хопкинс. Магистър по Изследвания за Развитие от Факултета по Орианталски и Африкански Изследвания.(cgdev.org/expert/charles-kenny) Източник на статията: businessweek/articles/2013-06-03/for-fighting-poverty-cash-is-surprisingly-effective#r=rss Превод: Андрей Ангелов
Posted on: Sun, 21 Jul 2013 10:53:31 +0000
Trending Topics
Recently Viewed Topics
© 2015