This weekend i was in Edirne, Turkey to play Backammon Tournament. There were not money prizes, that is why i did it, because of 3 reasons: for rest, for training, to meet new people and i like to drive (the distance Sofia- Edirne is only 250km). I really was happy there. I met new people, who were very friendly and amusing. For first time i saw a Turkish bar. Was interesting for me, that in Turkey some songs are forbidden from the government and that they have mainly Turkish goods. I missed some tournaments, because i wanted to have some free time. But when i played the first round in the Main tournament, in the middle of the match, there was an earthquake with mag. arround 6.5. The main region was in Aegean Sea (mag. 6.9- 7.2). We were on the second floor, but it was really strong. I remembered the horror in Sofia, which was 2 years ago, when there was earthquake with mag. 6.2. I live on the 6th floor and at my home was like taverna- everything from the shelfs dumped on the floor. I thought that i will die there with the children. Maybe because of it i couldnt win this tournament. Also my mind was preparated for a holiday. Latter i saw a big bug. It was like sparrow. It was not my day.:)) In the rest of time i enjoyed of life with my new friends. We laughed and joked all the time. The life is beautiful! Тази седмица се разходих до Одрин на турнирче. Нямаше парични награди, но отидох да си почина, да потренирам, да се срещна с нови хора и да покарам малко, че много обичам. Запознах се с нови хора (както беше по програма), които бяха много приятелски настроени и веселяци. За първи път видях турски бар. Изненадах се, че някои западни песни са забранени там от правителството и че стоките им са основно турски, алкохола също. За Бейлис не са и чували. Пропуснах няколко мини турнира, за да имам повече свободно време. По време на първия ми кръг в основния турнир, имаше земетресение с епицентър Егейско море, та при нас беше към 6.2-6.4. Бая яко го усетихме, хем бяхме в масивен хотел на втория етаж. На мига се сетих за ужаса, който преживях в София преди две години, когато в нас стана таверна- рафтовете се изсипваха един след друг, а тичайки по коридора, едва го уцелвах, че се движеше наляво и надясно, да ходя да спасявам децата. Мислех си, че няма да излезем живи, но интересното е, че в ужаса си, не изпаднах в паника. Отворих всички врати най- напред, за да не се блокират. Може би и за това не спечелих. Не можах да се възстановя за 10те минути, които ни дадоха почивка, заради земетресението. Пък и акълът ми не беше подготвен да печели този турнир. Вечерта, като започнах втори турнир, в едната почивка видях до крака си огромен бръмбар- като врабче. Не ми беше ден просто. Иначе с новите приятели си беше купон. Само се шегувахме и много се смяхме. Животът е прекрасен!
Posted on: Tue, 27 May 2014 00:59:25 +0000
Trending Topics
Recently Viewed Topics
© 2015