Драги приятели на оперната музика, днес на 29 октомври 2013 г. ще поздравим по случай навършване на 87-годишна възраст един от най-значителните героични тенори през втората половина на миналия век – канадския оперен и концертен певец Джон (Джонатан) Викерс (Jonathan Stewart Jon Vickers), пял по всички значителни оперни и концертни зали в целия свят между годините 1950 и 1988 – една кариера, траяла 38 години, при това в началото с доста съмнения при старта й в Канада, а после развила се главно в Европа и като следствие от това – и по целия свят. Като типичен героичен тенор – не само в избора на репертоара, но и с мощния си богат на различни нюанси глас, както и с внушителната си мускулеста фигура и особено с добрата си драматична игра на сцената, Джон Викерс привлича вниманието на много диригенти, режисьори и критици като идеален изпълнител на роли, между които тия на Зигмунд във „Валкюра“ и на Тристан в „Тристан и Изолда“ от Вагнер, на Отело в едноименната опера от Верди, на Самсон в „Самсон и Далила“ от Сен Санс и много други. Не само в такива опери от класиката, също и в подобни от предкласиката – като Aeneas в операта „Dido and Aeneas“ от английския предкласик Хенри Пърсел, или в съвременни опери – като Peter Grimes в едноименната опера на Бенджамин Бритън, Джон Викерс показва особено добра игра. Специално ролята на Питер Граймс в операта от Бритън е негова любима роля, може би и затова, че Бритън е компонирал тази роля специално за силно изявен героичен тенор. Музикалните критици отбелязват, че в тази роля „той показва една рядка за оперните изпълнения силно драматична компонента“. Джон Викерс е роден на 29 октомври 1926 г. в малкото градче Prince Albert, в слабо заселената канадска провинция Saskatchewan. От малък е обичал да пее – в негови спомени твърди, че като тригодишен е пял в църковния хор по време на Рождество Христово. При завършване на средното си образование вече има силен и устойчив теноров глас, развит при многобройните си участия в църковни хорове, както и с участия в малки театри, където изпълнява роли в оперети. На 20 години започва да работи в магазинна мрежа, но решава да се отдаде на певческото изкуство. Постъпва в Музикалната академия в Торонто и заедно с това участва в концертни изпълнения на хора на академията в Торонто, например при „Месия“ от Хендел и „Te Deum“ от Антон Брукнер. Въпреки известен певчески опит в студентските години, след завършване на образованието си през 1955 г. Викерс не получава нито едно предложение за работа в Канада. Едва след представянето на операта „The Rape of Lucretia“ от Бенджамин Бритън, в която той изпълнява речитативната роля (четец) на Chorus при музикалния фестивал в Стратфорд и чрез главната роля на Хосе в операта „Кармен“ от Бизе, постановка на Канадската опера, той получава покана за Ню Йорк чрез препоръката на партньорката му в „Кармен“ - известната певица Регина Резник. Изведнъж кариерата му започва стремително нагоре: тригодишен договор в „Covent Garden“ в Лондон (дебют през 1957 г. в ролята на Рикардо в „Бал с маски“ от Верди, после Aeneas в „Les Troyens“ от Берлиоз и главните роли в „Аида“, „Кармен“ и „Дон Карлос“. Викерс се установява постоянно в Лондон и гостува в други европейски оперни театри. През 1958 г. дебютира в Байройт в ролята на Зигмунд във „Валкюра“, след което критиката го определя за „най-добър изпълнител на тази роля от своята генерация в целия свят“. По-късно получава и подобно реноме като превъзходен Вагнеров певец. До края на десетилетието Викерс пее с голям успех ролята на Язон в операта „Медея“ от Луиджи Керубини (1760-1842) в Далас / САЩ заедно с Мария Калас в главната роля на Медея, гостува в „Teatro Colon“ в Буенос Айрес и в Ню Йоркската МЕТ (дебют като Питър Граймс в операта от Бритън). В Европа гастролите му продължават във Виенската опера, в Миланската Скала (дебют като Андре Шение в едноименната опера от Умберто Джордано, после като Парсифал в операта от Вагнер и като Флорестан във „Фиделио“ от Бетовен). Последната роля се счита за една от най-представителните на Джон Викерс, както и тези на Отело, на Канио в „Палячи“ от Леонкавало и особено тази на Питър Граймс. Дълго е сътрудничеството между Джон Викерс и Херберт фон Караян, който работи с него при много свои музикални постановки и концерти, както и записи. Най-известните са „Валкюра“, „Тристан и Изолда“ и „Фиделио“, както и телевизионните постановки на „Отело“ и „Палячи“. Интересен факт: поради религиозни или философски причини Викерс отказва да пее в някои роли, например главната партия на Танхойзер в операта на Вагнер, също тази на Зигфрид в тетралогията „Пръстенът на нибелунга“. Известно е, че Викерс е имал малко особен характер : неговата колежка - знаменитата певица Биргит Нилсон (Birgit Nilsson) намира, че Викерс е „своеобразен“ и „всичкознаещ“. Компонистът Бритън преценил интерпретацията на Викерс в ролята на Питър Граймс в едноименната опера, на която той е автор, като „много особена“. Въпреки някои критики общото мнение на влиятелните музикални критици е, че Викерс е един от най-добрите героични тенори в своята генерация – в повечето си изяви – истинско певческо съчетание на отлично школуван глас със силно изразена драматична игра на сцената в ролите с подчертан импулсивен характер. Имало е и критики, че макар във Вагнеровите роли да е показал изящна игра с вникване в дълбокия смисъл на текста, перфектното овладяване на немския език е било известнен проблем за него, въпреки че вече 25 години е на сцената в немски опери (пример: „Парсифал“ на оперната сцена в Женева през 1982 г.). Това обаче не пречи през 2002 г. той да получи авторитетната награда „Anton-Seidl-Award“, присъдена му от „Wagner-Society of New York“ за неговите силно изразителни интерпретации в роли от Вагнерови опери. Още от края на 60-те години Викерс ограничава броя на изявите си до 65 в годината, като останалото време посвещава на фамилията си в собственото имение в Онтарио. От 1973 г. семейството прекарва известно време и на Бермудските острови. Викерс обявява края на кариерата си през 1988 г. Доста богата е дискографията на Джон Викерс, обхващаща десетки заглавия. Ето някои от тях: опери от Вагнер: 4 различни записи на „Валкюра“ с диригенти Hans Knappertsbusch, Erich Leinsdorf, Herbert von Karajan, Borislav Klobucar; 3 записа на „Tristan und Isolde“ с диригенти Каrajan, Karl Böhm, Horst Stein; „Fidelio“ от Бетовен с диригенти Otto Klemperer (2 пъти), Karajan (1 път); опери от Верди: „Otello“ (2 пъти) с диригенти Tulio Serafin, Karajan; „Aida“ - Sir Georg Solti, „Peter Grimes“ от Бритън и „Троянците“ от Берлиоз с диригент Sir Colin Davis и други. За големите си заслуги в областта на певческото изкуство Джон Викерс получава в различни години почетни титли и награди: 1963 г. - почетен доктор на университета в канадската провинция Саскачеван (където е родния му град), 1986 г. - университета в Торонто, 1989 г. - университета в Уиндзор и в други университети. Още през 1968 г. Викерс е награден с отличието „Companion des Order of Canada“, през 1985 г. става член на обществото „Великите американски певци“ при Академията за вокално изкуство във Филаделфия. Остава в днешния ден да поздравим г-н Джон Викерс с неговата 87-годишнина, като му пожелаем добро здраве и дълъг живот. .................................................
Posted on: Tue, 29 Oct 2013 21:05:28 +0000
Recently Viewed Topics
© 2015