СПОМЕНИ - Андон Лазов Янев (1855 - 1953), наричан Кьосето, е български революционер, терорист, войвода на ВМОРО, от с. Голозинци, Велешко. "Родом съм от с. Голозинци, Велешко. Майка ми се казваше Мария. Тя беше родом от с.Лисиче, Велешко.То е под с. Дреново, и беше населено с българи, турци и арнаути." "Турците са ме търсили във Велес. Тук те подмамили моя по-възрастен брат, ката му обещали нещо и научават, че съм в Солун. Доведат турците моя брат в Солун и започват да ме търсят. В Солун по това време имаше един учител на име Пейчинович: после той стана директор на сръбското училище. Същият бе и оръдие на турците. Турците го запознават с моя брат и двамата започват да ме търсят. Но вместо да ме заловят те, аз залових брат ми и го подкарах у Татарчев, в зимника, гдето го държах през деня. За станалото съобщих на Дамян Груев. Както Дамян Груев, така и д-р Татарчев, които влизаха в Централния комитет, не можеха да си позволят да дадат нареждане за премахване на брая ми. Поради това аз им предложих, че сам ще го премахна. Те се съгласиха с мен и казаха: "Прави това, което намериш за добре!" Изградихме план. "Вземи тези три лири и ги предай на майка, когато стигнеш във Велес."- казах му аз. Изпратихме го скромно, под вниманието на други хора. Облекли го бяха в нови дрехи. Казали му:"Хайде, ще те водим на друго място." След убийството веднага съобщават на Даме и той започна да ми се извинява. Аз му отговорих:"Какво, за един човек ли да скръбя, че се изгубил? Ако аз съм вреден и мен ще трябва да убиете!" "Възложено ми бе да убия Пейчинович. Казаха ми, че макар и да е бавна подготовката, но да е внимателна, без да те заловят или пък убият. Аз им рекох:"Това не е ваша работа". Купих си една ловджийска пушка, извадих си на чуждо име билет и станах ловджия и започнах да се движа по селата и да агитирам за български училища. Движех се уж като ловджия, пък в някои села събирах по-видните хора и им внушавах да отварят български училища. През пролетта другарувах с Иванчо Карасулски и Митре от Дудуларе, близо до Солун. Казах им:"Ние с вас ще вършим една работа. Започнахме да следим Пейчинович. Една вечер го чакаме към сръбското училище. Махалата се казваше "Керим Ефенди", до морето. Срещнахме Пейчинович, който се движеше пеша към училището. Той вървеше много бързо. Митре го настигна преди той да влезе в училището. Настигайки го, Пейчинович си обърнал главата и куршумът му отнесе ченето. Ние завъртяхме и избягахме към "Пиргите". Вечерта аз си отидох у д-р Татарчев. На сутринта властите свикаха всички доктори в Солун. Татарчев нареди да впрегна коня. Качи се докторът на файтона и аз завъртях точно пред портата, където стреляхме. Татарчев слезе от файтона и се качи горе в сградата, за да прегледа и той Пейчинович. По това време турските власти поддържаха сръбското училище. Пристигнаха също и други лекари. Бавиха се около един час и после излязоха всички вкупом. Ние с Татарчев поехме обратен път. Запитах доктора дали ще го бъде "моя приятел". Няма да го бъде. Сърбите вдигнаха Пейчинович и го откараха в Белград, но из пътя той починал." "В Гевгелия имаше един Цицо. В продължение на две години наред бяха изпращани хора да го убият, но не можеха да сполучат. Той правеше много пакости. Каже ли някой да бъде обесен - обесваха го. Във връзка с тоя случай, аз се бях много амбицирал. Предложих на Даме - Как така две години време да не може да се премахне, цяла околия да пищи! Аз ще отида и ще го премахна!" Аз познавах Цицо, той бе цинцарин, гръкоманин. Директор бе на гръцкото училище. Беше голям туркофил. Намерих едно момче от Кукуш на име Ицо Джорлев. Дръпнах го настрана и му говоря:"Аз имам вяра в тебе и ти ще дойдеш с мен, за да свършим една работа. Може и убийство да запланувам, съгласен ли си?" Ицо даде своето съгласие. Дадох му кама и пищов и отпътувахме за Гевгелия. Трябваше да направим среща с Аргир Манасиев, учител с когото се познавах от по-рано. Отидохме при Аргира. В продължение на два дни търсихме Цицо. След като пристигна влакът, пътуващ от Велес за Солун, забелязахме Цицо по улицата заедно с каймакамина и един юзбашия. Ние тръгнахме подир тях. Тъкмо сме на един ачиклък пред българското училище. Извадих револвера и извиках:" Давранма"! Стрелях и той падна на гърб. Обаче остана ми мерак, защо да не го ухапя още веднъж и направих го. Говорех нарочно по турски, за да не разберат, че сме българи. Избягахме." "Същата нощ преминахме Вардара и се отбихме в с.Миравци, Гевгелийско. Тук имаше раздор между гръкомани и българи. Ние отидохме у българския поп. В селото имаше два попа. Като дойде празник единият чете на български, а другият на гръцки. Веднъж попа бе предупреден от страна на легалния комитет. Предупреден бе също и от нас, обаче той не иска да се помири. Отидохме при българския поп. Планът ни бе вечерта да заловим гръцкия поп." macedonia-history.blogspot/2006/11/blog-post_116330617213130660.html
Posted on: Tue, 11 Jun 2013 09:14:11 +0000
Trending Topics
Recently Viewed Topics
© 2015